ПОЛУПЛАНИНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПЛАНЍНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който не е съвсем, напълно планински, който е свързан с по-ниските части на планините и с предпланините. Майката, черна .. жена с големи уши, смятани в тоя полупланински край за белег на дълголетие .., поздрави злобно с: "Помога Бог!" Й. Радичков, ВН, 94. Наследствената нива не беше от най-хубавите в това полупланинско землище. К. Калчев, СР, 136. Най-много естествени ливади има в полупланинските райони на Западна България — Самоковско, Пернишко, Брезнишко, Трънско, а също и в Източна Стара планина, Предбалкана и Родопите. Геогр. Х кл, 121. Полупланински климат. Полупланинско село. Институт за полупланинско земеделие и животновъдство.