ПОЛУПРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПРА̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Който е почти, но не напълно празен. След дългия път за нас беше истинско удоволствие да седнем в един полупразен ресторант. Бр. Мормареви, ХК, 34. От Казанлък до село Шипка ние отидохме с един луксозен автобус на екскурзианти-чужденци, които с голяма охота ни приеха в полупразната кола. Й. Радичков и др., ГСП, 101. На масичката край героя се мъдреше полупразна бутилка с коняк. НК, 1958, бр. 2, 2.