ПОЛУПРЪСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПРЪ̀СТЕН м. Предмет с форма на полукръг, половин пръстен. Дихателната тръба .. е построена от хрущялни дъги — полупръстени, съединени помежду си с еластична ципа. М. Василев и др., ВБ, 31. Телефонната слушалка на Говер .. се със‑

тои от постоянен магнит във форма на полупръстен. Физ. VIII кл, 1965, 100. Двата полупръстена са монтирани на оста, около която се върти рамката, и са електрически изолирани помежду си. Физ. VII кл, 1982, 73. Ако пък се придаде на снопчетата от тръби формата на вертикални полупръстени, може да се получи купол или сводесто покритие. М. Ганева, ГМ (превод), 142.