ПОЛУПРЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПРЯ̀К, ‑а, ‑о, мн. полупрѐки, прил. Който е донякъде, частично пряк. Стоилов .. призова България да започне преход от представителна към полупряка демокрация, като засили възможностите на гражданските организации да предизвикват обществени допитвания. Дн, 2004, 30. 10. [еа].

◊ Полупряка реч. Литер. Предаване на чужди мисли, чужда реч от името, чрез глаголното лице на автора разказвач.