ПОЛУПУСТИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПУСТЍНЯ ж. Геогр. Преходна област между пустиня и степ или между пустиня и савана, отличаваща се със сух континентален климат, бедна растителност и слаби валежи. Местните жители [на Сенегал] развъждат също кози и овце, а в северната част на страната — едногърби камили, които имат особено голямо значение в сухите степи и полупустините. Л. Мелнишки, С, 43. Пустините и полупустините предлагат твърде неблагоприятни условия за виреене на растенията. Ст. Драганов, ФБР, 31. В най- южната ѝ част [на Монголия] .. се шири огромната камениста полупустиня Гоби (Шамо). Л. Мелнишки, ПОС, 62. Измежду всичките растения, които е дала на света Африка, най-известна у нас е динята. В полупустинята Калахари .. тя се среща на огромни пространства в диво състояние. Сл. Петров, РКХО, 15-16. Средноазиатски пустини и полупустини.