ПОЛУРАЗРУШЀН

ПОЛУРАЗРУШЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е доста, в голяма степен, но не напълно разрушен; полусрутен, полусъборен. На около 2 км северно от манастира, кацнал високо в скалите, се вижда полуразрушеният скит "Глигора". Ст. Михайлов, БС, 155. Заварих Русе обкръжен в източната и южната му част с ров и изоставена, полуразрушена крепостна стена. Д. Казасов, ВП, 68. И се отправи към дома си край полуразрушени от бомбардировките здания. М. Грубешлиева, ГР, 170-171.

Списък на думите по буква