ПОЛУСЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЀЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е отчасти, до известна степен селски, донякъде селски. Единият беше облечен в полуселски дрехи, а другият — в извехтяло калугерско расо, на главата си бе нахлупил до ушите чак мека черна капа. Д. Талев, С II, 256. И на вратата се показа стринка Гинка — пременена, преоблечена в чиста полуселска носия. Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. Но и християните по нищо не се отличаваха от мохамеданите — еднакви български лица от планината, .., еднакво облекло, полуградско, полуселско. Б. Несторов, АР, 103.

ПОЛУСЀЛСКИ. Нареч. от полуселски. В двора на основното училище, недалеч от гарата, излязоха с шумна глъчка младежи и

девойки, облечени полуселски. Ст. Поптонев, ОБЛ, 59.