ПОЛУСРУТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСРУ̀ТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е доста, в голяма степен, но не напълно срутен; полуразрушен, полусъборен, полурухнал. Баташки живееше в училището, но в друго здание в училищния двор — една полусрутена постройка, останала от вехтото училище. Й. Йовков, ПГ, 88. И аз, ако питате, не зная защо, ама по̀ ми харесва в дворец да живея, отколкото в полусрутена колиба. Ал. Константинов, Съч. I, 151. Полусрутен зид. Полусрутен хан. Полусрутени къщи.