ПОЛУСТЍШИЕ, мн. ‑ия, ср. Литер. Полустих. С прехода към новата строфа идва краткото и сурово, прерязващо очарованието на нещата полустишие: "но съмна вече". Н. Георгиев, ББХД [еа]. Диалогът се развива в полустишие или в група от два стиха. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 6, 194.