ПОЛУСТРОГО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСТРО̀ГО. Нареч. от полустрог. — Е, момче, как върви учението? — попита той полушеговито, полустрого, както възрастните говорят на юношите. — Има ли двойки в тефтерчето? Ем. Станев, ИК I и II, 401. — Капитане, прекаляваш! Той просия .. и полустрого каза на Пашата: — Яни! Ние сме на твоите услуги! Сл. Чернишев, ЛО, 34.