ПОЛУСУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСУ̀Х, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е донякъде, частично сух. И ниската камбанария със смачкания покрив и смачкания дървен кръст на нея, и полусухата топола до тях, .., и песъчливите сипеи из улиците навяват човеку тъга и го карат да бяга. Елин Пелин, Съч. I, 16. Находчивото момче бе запомнило мястото точно, бе оставило белези, а самата следа донесе в лагера заедно с парче от плътната, полусуха тиня в едно голямо листо. Д. Цончев, П, 169. Необходимо е [кожите] да се изцедят на преса и да останат полусухи. Ст. Младенов и др., ОТК, 130.

◊ Полусухо вино. Спец. Вино с остатъчна захар; десертно вино.