ПОЛУСЪЗНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЪЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл. в. Състояние, в което човек само донякъде, частично осъзнава какво става; полусвяст. Нада ми даде праховете и капките .. До разсъмване тя става на няколко пъти, но аз лежах в полусъзнание, със затворени очи. М. Гръбчева, ВИН, 246. Около шията ми увиха една дълга кърпа и като я стегнаха до задуха, натъпкаха свободните ѝ краища в устата ми и в полусъзнание сетих страшни удари по тялото си. Ал. Константинов, Съч. I, 137. Отидох в болницата... Заварих я в полусъзнание. В. Нешков, Н, 29. Проблясъци на полусъзнание.