ПОЛУСЪНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЪ̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни и ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се намира в полусън или се отнася до полусън; полусънлив. И щом се прекръстиш, самодивите пропадат в земята .. Сънища ли са това или видения, примамили подире си полусънен пастир? Й. Радичков, СР, 22-23. Още дремнал-недремнал, другарят му се сепва и чува полусънен: — Хайде, ставай, време е... Д. Калфов, КР, 27. Челюстта се намести, аз гледам човека с израз на безкрайна благодарност и се усмихвам, докато един по един наоколо хората стават полусънени и денят нахлува от всички страни. Л. Стоянов, Х, 56.

2. Който е характерен за заспиващ или събуждащ се човек; полусънлив. Тази есенна заран генерал Себастиани се събуди рано с упоритата, още полусънена мисъл, че го очаква нещо много важно. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 371. Агите са се унесли .. Едно лениво, полусънно мечтание без никаква предметност... П. Росен, ВПШ, 51. Сегиз-тогиз разменяме по някоя дума .. И една полусънна, полубудна мисъл люлее съзнанието ми. К. Константинов, ПЗ, 19. Полусънно състояние. Полусънен вид.