ПОЛУСЪННО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЪ̀ННО. Нареч. от полусънен. Отиде при жена си и ѝ каза приятната новина. Тя го изгледа полусънно, прозина се и промърмори пренебрежително. Л. Стоянов,

Избр. съч. III, 448. Около полунощ силен вик пробужда момичето от съседната стая. Изплашеното дете чуло, че госпожата го зове оттатък — и то се хвърля полусънно към спалнята. Г. Райчев, Избр. съч. II, 157.