ПОЛУСЪРДИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЪРДЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е до известна степен сърдит, донякъде, не напълно сърдит. — Но... татенце — подзех нежно, с полусърдит тон, като го погледнах отдолу, — не си отивай! Мама ще плаче. П. Михайлов, ПЗ, 9. — Лили, той търси тебе! — чу тя внезапно полусърдития, полусънлив глас на Станимир и подскочи на леглото. Т. Монов, СН, 69.