ПОЛУСЪРДИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЪРДЍТО. Нареч. от полусърдит. Изгледа племенника си с неприязън .. и попита полусърдито, полуприсмехулно: — И расото си ли продаде? Ст. Дичев, ЗС I, 258-259. — Ух, какъв си... Непослушен — полусърдито, полу на шега каза Райна. Д. Спространов, С, 242. — На добър ти час! — полунасмешливо и полусърдито додаде началникът. Т. Влайков, Съч. III, 210.