ПОЛУСЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЯ̀НКА, мн. полусѐнки, ж. 1. Физ. Астрон. Непълна, по-бледа сянка, ивица около тъмното ядро, получена от проникване на разсеяна, отразена светлина. Всяко петно е съставено от една по-тъмна централна част, наречена ядро, обкръжена от места, по-светли от ядрото, но по-тъмни от околността, наречени полусенки. Астр. ХI кл, 77. Заедно с плътната хвърлена сянка тялото хвърля и една полусянка. Г. Томалевски, АН, 85. Отсъствието на атмосфера на Луната е причина там да няма полусенки и разсеяна светлина. ВН, 1959, бр. 2512, 4. Тук [на Луната] липсват полусенките .. Огрените от Слънцето части светят ослепително, до болка, а всичко, що е в сянка, потъва в непрогледен мрак. Д. Пеев, ЖДП, 24. Затъмнението на Луната от полусянката изобщо се наблюдава трудно с просто око. ВН, 1959, бр. 2506, 4. Сянката се състои от две части, една пълна сянка, а друга около нея, която ся нарича полусянка. И. Гюзелев, РФ, 246. // Бледа сянка, породена от лунна светлина. Италианецът се опита да огледа поверената му позиция. Но не можеше! Лунните полусенки заличваха гънките или откриваха само бездни. А. Страшимиров, Съч. V, 357. Луната изгря и по тавана се проточиха неясни полусенки. Х. Русев, ПЗ, 12.

2. Смесена сянка, получена от частично проникване на слънчевите лъчи през някаква преграда; шарена сянка. Еснафският дом [беше] .., изпълнен с полусенките на лозниците, с тихото шумолене на минаващото поточе. Ив. Хаджийски, БДНН II, 10. Така се занизали дните и нощите ѝ [на невястата], протекли годините ѝ в полусенките на пармаклъка... Н. Хайтов, ШГ, 22.

3. Обикн. с предл. в. Място, затъмнено частично поради наличието на прегради пред светлината, която е слаба и разсеяна. Отдръпнат в полусянката на вестибюла, Касабов следеше необузданите им движения с ироничен поглед. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Светлината, която идеше от прозореца и падаше върху гърба ѝ, оставяше лицето ѝ в полусянка. Д. Димов, ОД, 31. Откъм съдебната палата мърдаха в полусянката безформени, увити в черги фигури на старици, нощували в подземията. К. Константинов, ПП, 34-35. Тя държеше някаква снимка и я разглеждаше. Тясното ѝ лице беше в полусянка и тя изглеждаше съвсем млада и хубава. М. Грубешлиева, ПП, 141.

4. Прен. Междинно, преходно състояние или качество, което плавно свързва други контрастни състояния или качества. Нещата преминаваха от една крайност в друга без меките полусенки на компромиса и от сблъскването на тия крайности изникваха нови устреми. Д. Димов, ОД, 78. Нима тоя човек без въображение и усет за полусенки е за вас!... Д. Димов, ЖСМ, 12. Той не търпеше полусенки във вътрешния си живот и всяка раздвоеност на чувствата му се струваше недостойна за човека. Ем. Манов, ДСР, 450. Чертите на лицето му [на Павел] бяха остри, правилни, без преход и полусенки. Д. Димов, Т, 409.