ПОЛУТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУ̀ТВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; полу̀там се, ‑аш се, св., непрех. Лутам се малко или от време на време. Днеска трябва да ида и в Нейково, а оттам към Сливен... Времето не чака... А и не зная местата, братя, хората не зная — ще има да се полутам... Ст. Дичев, ЗС I, 478. Като се полуташе известно време из града, Волф пристигаше в крепостта. Ст. Стратиев, ПП, 38-39. — Гледай ти! Гостенин, а? Трябва да си се полутал, докато да ни намериш? Г. Караславов, СИ, 294. Първата ми грижа беше да намеря гостилницата на лелиния Генин мъж .. Полутах се нагоре-надоле, попитах някои и други тамошни хора — намерих я. Т. Влайков, Съч. II, 43.