ПОЛУТЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУТЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Който е в междинно състояние между течност и твърдо вещество. Слагате тигана на печката, маслото завира, счупвате яйцето и за секунди полутечната лигава материя се превръща .. от полутечна в твърда. Хр. Одисеев, ТН, 59. Всяка растителна клетка има клетъчна ципа, която покрива вътрешната полутечна материя, наречена протоплазма. Бтн VI кл, 15. Восък, стъкло и др., преди да се разтопят, се размекват, стават полутечни в известен температурен интервал и постепенно се превръщат в течност. Физ. Х кл, 1951, 74.