ПОЛУТРЕЗВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУТРЀЗВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който не е напълно, съвсем трезвен. Петър стоеше опрял се на едно дърво, полутрезвен със все още замаяна глава от пиянското парти на класа му по случай .. излизането им във ваканция. Ал. Василев, РС [еа].