ПОЛУТЪМНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУ̀ТЪМНИНА̀, мн. няма, ж. 1. Частична, не съвсем пълна тъмнина; полумрак, сумрак. В берберницата светна кибритена клечка, раздвижи полутъмнината и пак загасна. С. Чилингиров, ХНН, 114. Меките дълбоки кресла, .., хладният, напоен с аромати въздух, тайнствената полутъмнина, която владееше в залата вследствие слабия достъп на слънчевата светлина — всичко предразполагаше към съзерцание и мечти. Стр. Кринчев, СбЗР, 377.

2. Място, пространство, където има частична тъмнина; полутъмно<то>. Той [Медаров] се изправи, погледна я внимателно, но тя [Марина] стоеше в полутъмнина зад вратата. Д. Фучеджиев, Р, 252. ^● Обр. Комитът виждаше страдалческия път на сина си, който щеше да се лута в полутъмнина, като бяла врана, кълвана от всички. А. Дончев, СВС, 101-102.