ПОЛУУСТАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУУ̀СТАВ, мн. няма, м. Палеогр. 1. Опростена форма на писмото между устав и бързопис, използвана в славянските ръкописи от ХII до ХVII в. заради увеличаване бързината на писане и за пестене на пергамент и хартия. Еленският дамаскин е писан на среден полуустав.

2. Ръкописна книга, написана с този шрифт. Драгановият миней е типичен полуустав.