ПОЛУЧАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЧА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице, което получава нещо (писмо, колет, паричен превод и под.). — Телеграмата е нещо много спешно .. и затова съм длъжен да я доставя на получателя по всяко време на денонощието. С. Трайков, М, 9. Подпис на получателя.

2. Разш. Спец. Лице, което възприема слухово или зрително някакво съобщение, реплика, реклама и под.; адресат, реципиент.