ПОЛУЧОВЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЧОВЀК, мн. ‑ци, м. 1. Същество от митологията или фантастиката, което има някои човешки части на тялото или характерни за човека признаци. Микенците създали митологичната фигура на минотавъра (получовек-полубик). Д. Велев, К, 12. След тая кратка реч професор Нускнакер .. разтвори вратата и пред изумените учени се показа някакво страннно същество — получовек, полумаймуна — цяло обрасло в косми. Св. Минков, Избр. пр, 120. Думата е за Мариона Лавал, въведена в романа под романтичното и загадъчно име "таласъм". Този тип извиква във вашето въображение един странен образ на някакво същество, полуживотно, получовек, полудух. Б. Ангелов, ЛС, 306.

2. Прен. Пренебр. Прост, пропаднал или деградирал човек. Да, този получовек насреща не можеше да бъде друго — трябва да беше детето, осиновено от него преди раждането му. Синът на оная жена. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 308. Сред хилядите хора има всякакви характери .. И културата им е всякаква — от нулевото равнище на получовека .. до богатата културна палитра на всеобщообразования .. съвременен човек. А. Гуляшки, ДМС, 320. Близо една седмица Алекси се бори със съвестта си. И най-сетне съвестта победи. В края на краищата нямаше право да остави едно момиче .. в ръцете на някакъв получовек, полуизрод. П. Вежинов, БГ, 134.