ПОЛУШЕГОВИТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУШЕГОВЍТО. Нареч. от полушеговит. Виното беше започнало да действува вече на Ирина. Стори ѝ се, че Бимби говореше полушеговито и всичко, което казваше, не трябваше да се взема за пълна истина. Д. Димов, Т, 108. — Като се освободи България, дядо Въльо, ще получиш голяма награда за доброто, което ни направи — каза Бенковски полушеговито. Л. Стоянов, Б, 180. — Може пък някого да го е било яд, че хората си имат коли — подхвърли полушеговито, полуубедено Марга. Б. Болгар, ОП, 164.