ПОЛУШЕПНЕШКО̀М

ПОЛУШЕПНЕШКО̀М нареч. До известна степен, не съвсем шепнешком. Той я попита: — Прочете ли? — Да — отвърна тя полушепнешком. Т. Харманджиев, КВ, 44. Пред къщата на завоя, закрити зад каменния ръб, стояха две момчета .. Те не забелязаха Остеня и продължаваха да си говорят полушепнешком. Кл. Цачев, ГЗ, 83. Аз говорех възбудено, макар и тихо, полушепнешком. П. Славински, ПЩ, 149.

Списък на думите по буква