ПОЛУШЕПОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУШЀПОТ, мн. няма, м. Тих говор, който почти стига до шепот. Дявол знае на какво учат децата .. А майката, като вдигаше ръце към небето .., разказваше с полушепот: — Оня ден ги карали да разрязват някаква жаба. П. Незнакомов, БЧ, 36. — А нима вестниците не носят скука? — тя [журналистката] заговори с полушепот, от който алтовият ѝ глас стана бархетен. Бл. Димитрова, ПКС, 100.