ПОЛУШУБКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУШУ̀БКА ж. Връхна зимна дреха, обикн. подплатена с кожи, с дължина до над коленете; полушуба. Висок и кокалест, облечен в полушубка от тъмносин шаяк и с гумени ботуши, Кирил пристигна. Ст. Марков, ДБ, 11. Селяните се измъкваха от прихлупените си задимени къщи и кои с полушубки, кои с къси кожуси, кои само по палта ситнеха по тесните пътечки и стигаха до средището. Б. Несторов, СР, 138. Човекът беше се загърнал в своята къса, подплатена с шаяк кожена полушубка. Т. Генов, Избр. пр, 112.

— Рус. полушубка.