ПОЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от поле; поленце, полче. Тучна земя е Хасекията, .., с много полца и гористи рътлини, .., простряна из поречието на река Велека в Странджа планина. Ст. Станчев, ПЯС, 104.