ПОЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛЧЕ¹ ср. Диал. Умал. от поле; поленце, полце. Я стана, верни дружина, / триесе и пет години / у полче не сме слазили. Нар. пес., СбНУ III, 110.

ПО̀ЛЧЕ² ср. Диал. Вид къса женска дреха. "Девойче ерче, / шарено полче, / не оди босо / по сено косо." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 228. Ой Куле, Куле момиче, / Куле момиче, .., / ерген девойче, шарено полче! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 533.