ПОЛЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; полъ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полъ̀снат, св., непрех. 1. Лъсвам, проблясвам, блясвам изведнъж.

2. Само несв. Лъсвам, проблясвам от време на време. Непознатият .. спря очи на .. мотоциклета, който полъсваше с металните си части в подножието на близката скала, и каза, като поклащаше глава: — Добре се живее така! А. Мандаджиев, ОШ, 5.

ПОЛЪ̀СВАМ СЕ несв.; полъ̀сна се св., непрех. Разг. Стягам се, приготвям се, за да изглеждам много добре. — Ти мене питай за тия работи — .. Хайде върви, попремени се, полъсни се малко, тия работи по чехли не стават. Ст. Л. Костов, М, 49.