ПОЛЪХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЪХ, мн. (индив.) по̀лъхи, м. Поет. 1. Леко, слабо и краткотрайно раздвижване на въздуха; повей, повяване, полъхване, лъх1. Слаб полъх дойде откъм корията, докосна се до слепите очи на Ладинка и тя примига от приятност. К. Петканов, Х, 229. Студът сковаваше всичко, но из въздуха вече се носеше далечният полъх на южняка. Ст. Марков, ДБ, 50. Нито най-малък полъх не се чувстваше в тая затихнала юнска утрин. М. Грубешлиева, ГР, 127. Няма [в града] зачервеното като връшник небе, утринен полъх и роса. Ст. Даскалов, СД, 202. А когато подир обед минаваше лек полъх или повяваше ветрец, вретенилите жита се изправяха, отърсени от утринната дрямка. Г. Караславов, ОХ II, 631. Тя [мама] цялата ми прилича на трепетликов лист, който улавя и най-слабия, неосезаем полъх на въздуха. Д. Бозаков, ДС, 64. Наблюдаваш унесените ми движения, видимо вкусни за самите ръце. Те вадят отнети от забравата сенки, полъхи, образи, форми. Бл. Димитрова, О, 73. ● Обр. Нима е допуснала да се влюби? Тя, която се подиграва безмилостно на всеки полъх на сантименталност? Бл. Димитрова, Л, 127. Не съм роден за демагогия / и с Телефончето съм зле, / а ето на живота строгия / и леден полъх ме обле. Хр. Смирненски, Съч. II, 196.
2. Лъх1 (във 2 знач.); дъх, мирис, аромат, миризма. Парфюмът, .. го лискаха с шепи, та дамите пръскаха около себе си почти хранителна миризма. Единствено дъщерята на директора .., разнасяше дискретния полъх на теменужки. Р. Сугарев, СС, 140. Полето лъхаше свежо на някакви нови посеви, .. И тоя полъх не подгъваше краката му, не го караше да коленичи за поклонение. Ст. Даскалов, ЕС, 279. ● Обр. Тоя следобед една примамлива мисъл ме теглеше натам — да погледам белите есенни облачета над далечния Балкан на юг, да се любувам на брезите, да почувствам приятно тъжния полъх на есента. С. Кралевски, ВО, 26. Все пак в мириса на размекнатата земя, в бисерната сивота на небето — дори и лудия напор на вятъра се чувстваше полъха на далечната пролет. П. Вежинов, ВР, 76.
3. Прен. С опред. Влияние, въздействие на изкуство, епоха, явление и под. В художествените занаяти продължавала да тлее искрица от чувството за красота в очакване на живителния полъх на Възраждането. Хр. Ковачевски, СК, 15. В тях [стихотворенията] липсва декларативност, липсва изкуствена разработка на темата, тъй като се чувства полъхът на самия живот. С, 1951, кн. 1, 169. Ако потърсим особения обществен и естетически полъх на септемврийската литература, ще констатираме преди всичко сливането на писателя с народа. Лит. XI кл, 203. От едно есе не може да се изисква детайлно изследване на причините за пораждане на първия полъх на новото и голямо изкуство. Е. Каранфилов, Б III, 239.