ПОЛЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв; полъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах и полъ̀хам, ‑аш, св. 1. Непрех. За вятър, въздушно течение, хлад, топлина и под. — лъхвам1 изведнъж леко или за кратко време, повявам, подухвам. Изведнъж полъхна вятър, вдигна се прах. Й. Йовков, СЛ, 115. Високо, зад облаци прибледня небото и пресен утренник полъхна над Балкана. П. Ю. Тодоров, И I, 24. В папрат там помниче цъфне, / зайче там се крие. / Тихо... В миг ветрец полъхне / или звяр завие. Ем. Попдимитров, ПМ, 27. А спусне ли се нощ и божий свят заглъхне, / и през клисурите вечерника полъхне — / и плах някакъв си стон се в неговия лъх / отйеква. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 143. ● Обр. Топла пролетна вечер полъхва през двата широко отворени прозореца. П. Тодоров, Събр. пр II, 107. Тайнствена и чудна лятна нощ / полъхваше с дихание морно. П. П. Славейков, ЕП 1907, 55.
2. Непрех. Само несв. Лъхвам1 леко от време на време; повявам, подухвам. Тънък ветрец полъхва откъм Балкана и разнася мирис на полски треви и цветя. Т. Влайков, Съч. III, 1. Откъм баирите полъхваше приятен хлад — свеж, упоителен. П. Константинов, ПИГ, 144-145. А сутреник полъхва леко / и звън от хлопки издалеко / донася в село; стадо блее. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
3. Прех. За вятър, течение, хлад, топлина, дъх и под. — лъхвам1 леко докосвам за кратко време някого или нещо; облъхвам, дъхвам. Като се поразтъпка вън на двора, като го полъхна там студеният вятър и като се поразведри размътената му глава, у Трайка отново проблесна желанието, .., да се помъчи някак да приведе в ред своите мисли. Т. Влайков, Съч. III 306. Наведе се [Руменов] над малката главица и леко до‑
косна устни о топлото челце. Топлият дъх на детето го полъхна. Х. Русев, ПС, 20. Конете се спряха в пътеката прашна, / и топъл ги въздух полъхна оттамо. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 190. ● Обр. Полъхва ни свежестта на утринния въздух, а хълмистите и чисти очертания на хоризонта, към които ние така силно се стремим, ни примамват с неизвестното отвъд. Кр. Кюлявков, СПП, 5. Събраха се всички общинари .. Ала още щом влезе в стаята, усети, че бе станало нещо недобро, полъхна го студенина и враждебност.Д. Талев, ПК, 218-219. Около сичко дребнаво и тясно — / мисли и хора, делата, сърцата: / чувство на сила полъхва ме прясно / само от Витоша там в небесата. Ив. Вазов, Съч. III, 194.
3. Непрех. Обикн. с предл. от. За някакъв дъх, мирис и под. — изведнъж или за кратко време се отделям, излъчвам от някъде или от нещо; лъхвам1, дъхвам, понасям се. Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Д. Талев, ПК, 350. От преспите полъхва остър мраз / и храстите потракват заледени. Ст. Пенчева, ЛФ 1956, бр. 2, 3. ● Обр. Когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, .., — от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Й. Йовков, ВАХ, 133. От тия бели коси полъхваха спомени за друго време и за друг живот. Й. Йовков, Ж, 90. И ту ужас, ту тъга / полъхна от тоз разговор сега. К. Христов, ЧБ, 94.
4. Прех. За мирис, дъх и под. — като се отделям, излъчвам от нещо или от някъде, достигам до някого, докосвам го изведнъж или за кратко време; лъхвам1, облъхвам, дъхвам. Не виждах цъфналите зюмбюлчета и лалета край стената в нашата градина, .., ала невидими кадилници се люлееха в тъмнината и нежен мирис полъхваше лицето ми. Д. Талев, СК, 82. Те [Кирковчето и Попйорданов] се озоваха в едно малко, тъмно помещение, обградено от каменните основи на зданието. Повея ги хлад, полъхна ги миризма на влага и мухъл. Д. Спространов, С, 37.
5. Само безл. полъхва, полъхне и полъха. а) Изведнъж или за кратко време се появява, усеща леко течение, полъх; лъхва, подухва, повява. Мека топлина мина през разредената гора. Полъхна — сякаш гората въздъхна след огнения бой. З. Сребров, Избр. разк., 79. б) С предл. на. Изведнъж или за кратко време се усеща, долавя някакъв дъх, полъх, мирис; замирисва, лъхва, дъхва. Момчето отмина бързо първата врата и се спря пред втората, натисна с палец желязното мандалце и я бутна; полъхна отвътре на застоял въздух и мухъл. Д. Талев, ПК, 428. Момчил се наведе, взе китката, разтърси я силно, та от нея полъхна на шума и на планинска ведрина, па я тикна в Еленината пазва. Ст. Загорчинов, ДП, 450. От него полъхна на оръжейно масло, на гора и още на нещо, каквото лъха от здравите мъже, живели по къра. Ем. Станев, ИК III и IV, 386.