ПОЛЮБЕЗНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮБЀЗНИЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Любезнича малко, известно време. Филип посрещна сухо гостите, на вечерята полюбезничи с Елена, но след това пак се затвори в себе си и се оттегли бързо в стаята си. В. Геновска, СГ, 238. Графът се срещна с Драган Цанков, ласка̀ го, полюбезничи и получи обещание за гласа на българския делегат. В. Геновска, СГ, 91.