ПОЛЮБОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮБО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. Книж. Мирен, основан на взаимно съгласие. От мирното и полюбовно завършване на Балканската война имала интерес само Русия. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 38. Не е вярно, че между редактора .. и управителния съвет се е дошло до "полюбовно съглашение". Пряп., 1903, бр. 5, 4. Разпрата, .. е зела вече полюбовно решение. Зн. I, 19.

◊ Полюбовен съд. Остар. Съд първа степен, въведен у нас след 1878г., съвет на стареите в селата, който е решавал граждански дела по взаимно съгласие на страните. Съдебната власт принадлежи: на полюбовни съдове, на общи съдове, на особени съдове. Полюбовни съдове са: старейските съвети в селата. ВП, 3.

— От рус. полюбовный.