ПОЛЮБУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮБУ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, св., непрех. Любувам се малко, кратко време. Той откъсна клас и го стри .. Погледа го, полюбува му се с усмихнато лице. К. Петканов, БД, 73. Нашият път минава съвсем наблизо до прочутия Ниагарски водопад, затова се отбиваме да му се полюбуваме. Л. Мелнишки, ПП, 113. Та ний дори не намирахме покойни минути и да се полюбуваме на тихата звездна нощ. РН, 1910, кн. 8-9, 216. — Тя скочи и подгони една пеперуда. — Чакай ме, пъструшо! — викаше тя. — Не съм зла, само ще ти се полюбувам, ще те помилвам. Х. Русев, ПЗ, 165.