ПОЛЮЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; полю̀лям, ‑яш, св., прех. Диал. Полюлявам. Милечки мои двя дяца, / двя дяца, двя близначета, / вятер ке си ве залюле, / залюле, майци полюле. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 75. Трънчице ле, баюва, / черни ти са очите / като черни череши, / .. дай ги Калино, на байно, / байно да ги поноси, / байно да ги полюля / тая есен — до есен. Нар. пес., СбНУ XLVI, 265. Нани ми нани, мъжко детенце, / .., духна ке ветрец, полюля ке те, / удрѝ ке дъждец, окъпа ке те. СбАД, 65. Када те ветър подуа, / той че те мама полюля. / Да раснеш, синко, пораснеш. Нар. пес., СбВСтТ, 771.

ПОЛЮ̀ЛВАМ СЕ несв.; полю̀лям се, св. непрех. Диал. Полюлявам се. Когато [лазарките] пеят, полюлват се по малко с телата си напред и назад. СбКШ III, 167.