ПОЛЮЛЕЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮЛЀЙНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Въже или връв, с която се люлее люлка; полюлейка¹, полюлей², полюлявка. Милю робиня водеше, / край люлката я доведе, / полюлейник в ръка ѝ даде. / Робиня дете люлее. Нар. пес., СбВСтТ, 196.