ПОЛЮЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮЛЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от полюлявам и от полюлявам се; залюляване, полюшване, полюшкване, олюляване. По скърцането на засмолените дъски, по полюляването на мачтите, по плющенето на платната гадае [корабостроителят] как ще се държи творението му, щом го срещнат морските бури. А. Дончев, СВС, 568. Още при първото полюляване на

кабриолета той усети, че рамото му се докосна до нейното. Й. Йовков, ЧКГ, 15. Само от кафенето на бай Добря, .., се чу тракане на шишенца. Някои от еснафите прескочиха с леко полюляване високия праг и се отправиха с пъхнати в джобовете си ръце към къщи. Ст. Чилингиров, ХНН, 74. — Какво ще го махнеш — нервира се Рангел и в неспокойното си полюляване, настъпи крачето на едното от децата си. Кр. Григоров, Н, 63.