ПОЛЮЛЯВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЮЛЯ̀ВКА ж. и полюля̀вки само мн. Диал. 1. Люлка; полюлейка1. — А бре, Бано, мой стопано, / я иди в петък на пазар, / та глави Стани алаик,/ алаик Стани, робиня! / Купи Стани злати люлки, / злати люлки, полулявки! Нар. пес., СбНУ XLVI, 178. Тръгнала ѝ Божа майка, / та отводя долу, долу, / долу, долу, в долна земя, / .. да си върже златна люлка, / златна люлка полюлявка, / да залюлей млади Бога. Нар. пес., СбНУ XLVI, 80.
2. Залъгалка, приспивна песен. ● Обр. Симеон пристигна с огромната си войска пред Цариград, .. Тук излязоха първочинните византийци, посрещнаха го, угостиха го .. и го изпратиха назад. Знаете ли с каква бабешка полюлявка? Обещали се, да приемат дъщерята на Симеона за съпруга на 8-годишний цар Константина Багрянородни. Н, 1882, 236.
— Друга (диал.) форма: полюля̀йка.