ПОЛЮСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛЮСНО нареч. Рядко. Както при полюси; в пълна противоположност, напълно противоположно. Тя ["Нещастна фамилия"] в основата си има полюсно осмислена тема: еничарски и кърджалийски жестокости и срещу тях — една нещастна, благородна българска фамилия. Г. Константинов, ПР, 31. Несъмнено в много неща ние се различаваме полюсно, той усещаше това и никога и двамата не навлизахме в тая опасна зона на противоречията. К. Константинов, П, 73. Математиката ми беше просто кошмар, макар че нашият преподавател по алгебра Анастасов беше обаятелен човек .. Полюсно противоположен на него беше преподавателят ни по литература — Скопаков. Един такъв свит, спънат човек, малко заекващ. Мл Исаев, Н, 121-122.