ПОЛЮТЯВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮТЯ̀ВА несв.; полютѝ, мин. св. ‑я̀, св., безл. Люти леко, малко, известно време или от време на време; налютява. Усеща се, че има люта чушка в яденето, защото полютява като ядеш.

ПОЛЮТЯ̀ВА МИ несв.; полютѝ ми св., непрех. Люти ми по малко, известно време или от време на време; налютява ми. Залютя ли ти и на тебе, деденце? Нека ти полюти, ама кажи:"Хвала на тия хора!" — че ни умиха срама от лицето! — А бе, та нямаше ли други да изпишат във вестника, .., ами Гана! Ст. Даскалов, СЛ, 326.