ПОЛЮТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЮТЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; полютя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Разг. Лютя се, гневя се малко, известно време или от време на време. Селяните се разтичаха да го хванат, но никъде не можаха да го открият и чак тогава разбраха, че техният стокилограмов кмет не е заминал в града по работа, а просто е офейкал, .. Попсуваха бедните селяни, полютиха се, па току си наредиха криво-ляво една общинска управа и тръгнаха пак по работата си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 357.