ПОЛЮШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮ̀ШВАНЕ, мн. ‑ия и (разг.) ‑та, ср. Отгл. същ. от полюшвам и от полюшвам се; полюляване, поклащане, полюшкване. В полумрака на вагона и под влиянието на равномерното полюшване клепачите натегнаха. К. Кузов, ПВС, 48. Може би, седи сега самин в бялата каюта, / над дългото писмо за мен склонил умислено глава / и в мерното полюшване, команди, тракане, — нечуто / ми пише най-възторжените, най-нежните в света слова. Е. Багряна, ЗМ, 68.