ПОЛЯГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЯ̀ГАНЕ, мн. ‑ия, и (разг.) ‑та, ср. Отгл. същ. от полягам1. На мене дори ми се вижда доста удобно за полягане, ако, разбира се, не е този пусти страх от гадинки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 234. За да се предпазят граховите стъбла от полягане, заедно с граха понякога посяват и овес. Бот. V и VI кл, 132. Когато житните растения са засети много гъсто и едностранчиво торени само с азотни торове, те избуяват бързо и има опасност да полегнат. За да се избегне полягането, трябва
да се прави пълно, а не едностранчиво торене. Осн. сел. стоп. VIII кл, 67.