ПОЛЯНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЯ̀НА ж. 1. Неголямо празно (обикн. равно) място с тревиста растителност сред гора, на планина и др. Темето на Юмрю Чал е равна, .., поляна, покрита с ниска, скудна трева. Ив. Вазов, Съч. XVII, 88. На хълма сред село Подгоре, .., се белееше нова черква и на поляната около нея се трупаше народ. Елин Пелин, Съч. III, 89. Върви Мечо и надире не поглежда. Мина през тъмни усои, през шубраци се промъкна. Стигна на една поляна сред гората. Ем. Станев, ГЧ, 10. Тръгнаха [войниците] пак и навлязоха плахо / в гората. Шумеше листакът под стъпки / и пукаха клончета сухи. Отдолу / клокочеше ручей; отсреща бе гола / поляна. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 197. А боят техен [на слона и носорога] ся подига заради некоя поляна, защо дето пасе единът, не ще да пасе там и другият. П. Берон, БРП, 103. Па ги [дружината] заведе Бояна / навръх на Стара планина, / на широката поляна / при студеното кладенче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 96. Излезле ми са, излезле / .. девет душ млади овчере / на връх на Стара планина / на хайдушката поляна. Нар. пес., СбВСтТ, 1051.
2. Обикн. мн. Остар. Обикн. поет. Поля, полета. Напусто тревожни тръби / сред бранни поляни тръбиха. Н. Лилиев, Ст 1934, 92. Ни лъх не дъхва над полени, / не трепва лист по дървеса. П. П. Славейков, СЩ 1916, 5. Изпих чаша — / две ракия; / яхнах коня / шарколия; / свих зенгии / позлатени, / бутнах право / през полени. Ц. Церковски, Стих. II, 53. Гледам, че деспотизмът въздига престола си толкоз върху горещите пясъци на Либия, колкото и .., в плодородните индийски поляни. Ч, 1870, кн. 5, 133. Най-големите пустини са Барка и Захара, които са неизмерни песочиви поляни. Ем. Васкидович, ПП (превод), 49. А от запад [гората] захваща откъм Разград и ся вдава къде Добрудженските голи полени. Ил. Блъсков, ИС, 97.
3. Рядко. Необработвана, запустяла, обрасла с трева изоставена нива или градина. Изсекли усойната, .., и ниви ми потопорчили всред гората, лакмазаните му с лакмазани! Ама аз ще ги науча тях! На гола поляна ще ги обърна, та ще ме помнят! Чудомир, Избр. пр, 23. Те [геранчани] живееха в Лясковец, а ходеха да си обработват земите в геранската мера .. Дворовете им бяха останали поляни, по които пасяха циганските магарета магарешката лобода. Ц. Гинчев, ГК, 279-280.
◊ На поляната. На открито, на чист въздух. Нямаше какво да се прави, ще се спи на поляната. Й. Йовков, Разк. II, 106. — Хюсеин ага, рече Ганчо, ако искаш да ядем сладка чорба, аз ще я сваря ей тука на поляната: на хавата сварено ястие е по-сладко. Ц. Гинчев, ГК 67. Оставам / остана на поляната. Диал. Изгубвам жилището си, нямам вече подслон. Сегиз-тогиз заминуваше край Пенчювата къща, изгледваше я с ненаситните си грабливи очи, и от сега още си кроеше план, какви ще хубави чорбаджийски сарае да ги направи .. Горките мъченици, жена и деца Пенчюви, никак им и на ум не идеше, че те остават вече на поляната! Ил. Блъсков, ПБ II, 97. Оставям / оставя на поляната някого. Диал. 1. Ставам причина някой да е без жилище. Баща ти умря, .. Не ви остави на поляната я? Имате си от сичко хубаво. Ил. Блъсков, СК, 50.
2. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, да бъде без средства. — Без право той взе нивите ми — .. — Оставя ме на поляната. Й. Йовков, Ж, 1945, 198.