ПОЛЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀НКА ж. Умал. от поляна; малка поляна. Тогава манастирът на св. Ивана се преместил окончателно на тясната полянка в ъгъла, който правят поточето Друшлявица и реката Рила. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Навътре [в гората] може да се иде само по тесни коридори, просечени от дърварите. Но тук-таме може да се видят и малки полянки. Й. Йовков, Разк. II, 33. А долу в падината, .., се намира чудно място. Широка равна полянка. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Вътре в лицея се намират няколко двора, които приличат на покрити с трева полянки. Знан., 1875, бр. 1, 9. Сред гора малка полянка, / сред нея дърво високо, / на дърво славейче пее. Нар. пес., СбВСтТ, 817. Самодиви се събрали, / .. играли и са, уморили, / че са високо хвръкнали / по зелените елхици / гдето бистрите кладенци, / и по цветните моравки / до равните ми полянки. СбАД, 6.

ПОЛЯНКА̀ ж. Диал. Жена от полските села; поленка̀, поленчанка. Тя е груба и простичка селянка от полето, .. Тя е гологлава също и рошава. Слънцето, като спуща последния си сноп зари от Верила планина, главата на полянка̀та добива един златен кръг. Ив. Вазов, Съч. IX, 207. Дошла е булка полянка / Доне ле, булка убава! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 97.