ПОЛЯНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който се отнася до полянец; полски, поленски. Страшимиров отиваше на пазара .., наблюдаваше селянките от Борисово .. — тия особени наши полянски жени, ниски, трътлести, широкоплещести, с къси шии и кръгли лица. Хр. Миндов, Сб??СЕП, 101. Всъщност голяма чест му правя, като наричам град това селище с широки полянски дворове, в чиито дънища се вдигат двуетажни тухлени къщи. С. Северняк, ВСД, 81. Заприказва ли — мед капе от устата му. По Балкана го знаеха. И долу по полянските села. З. Сребров, МСП, 72. Търговията е ставала в ония времена особено по речни и по морски пътьове; а судоходството, .., не е в характера на чисто полянския чудско-татарски народ. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 65. В гористите и планинските страни, Акенар е известен като "бог на ловът"; но по полянските места, той ся счита за "пазител на полските сеитби". ИЗ 1874-1881, 1882, 70. Делят земните пластове да са или полянски или планински споряд естеството им. Ив. Богоров, КГ, 66. Доде е била войвода, / добре ге Грозда ранила, / ранила още поила / полянски бели погачи, / планински вакли ягненца, / богровски гъсти медове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 95.