ПОЛЯНЧЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. гальов. от полянец; млад полянец.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език..., 1941.
ПОЛЯ̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. гальов. от по̀ляк; млад по̀ляк; по̀ляче. Та паднааме във лозята [два гълъба] / да си зобем бело грозге, / .. Съгледа ни полянчето, / фърли сопа, уплаши ни. Нар. пес., СбВСтТ, 188.