ПОЛЯРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀РА ж. Мат. Окръжност, перпендикулярна на правата през две срещуположни точки от сферата, наречени полюси. Думите "полюси" и "поляра" са въведени в математиката от Сервуа (1810). Матем., 1966, кн. 5, 47. При решетки със свободни краища (например витло) това се извършва чрез коефициента на съпротивление, който се отчита от полярата на профила. М. Попов, Х, 320.

— От лат. polaris 'полюсен'.